social very very

Конференция по логика 14-15.12.2011 - програма

2011-12-09T19:10:00.001+02:00

ПРОГРАМА НА КОНФЕРЕНЦИЯТА:

14.12.2011, СРЯДА

9.30 – 10.00 Откриване на конференцията

Сутрешна сесия. Модератор: Момчил Петров

10.00 – 10.30 Анита Касабова (НБУ) - “Възгледът на Болцано за дефиницията”
10.30 – 11.00 Росен Люцканов (ИИОЗ-БАН) - “Парадоксът на Мур и епистемичната
логика“
11.00 - 11.30 Димитър Вакарелов (ФМИ-СУ) - „Динамични модалности“
11.30 – 11.45 Кафе-пауза
11.45 - 12.15 Мартин Табаков (ИИОЗ-БАН) - "Концепцията за логическия
неофундаментализъм "
12.15 – 12.45 Силвия Кръстева (ЮЗУ–Благоевград) - "Субординацията на
съждението"

12.45 – 13.30 Дискусия

13.00 – 14.00 Обедна почивка

Следобедна сесия. Модератор: Кристиян Енчев

14.00 – 14.30 Милан Попов – (Univerzitet u Novom Sadu, CERIP) - Логика,
интерактивност и психоанализа”
14.30 – 15.00 Николай Обрешков (ИИОЗ-БАН) - „Натурални варианти на деонтични
изчисления“
15.00 – 15.30 Борис Грозданов (ИИОЗ-БАН) – “Метафизически проблеми на
принципа на идентичността на неразличимостите“

15.30 – 16.15 Дискусия

16.15 – 17.00 Свободни дискусии на чаша вино

15.12.2011, ЧЕТВЪРТЪК

Заключителна сесия. Модератор: Росен Люцканов

10.30 – 11.00 Енгелсина Тасева (ИИОЗ-БАН) - "Философстването ad hoc – поглед
отблизо"
11.00 - 11.30 Васил Пенчев (ИИОЗ-БАН) - "Теоремите за отсъствие на скрити
параметри в квантовата механика в логико-философска интерпретация"

11.30 – 11.45 Кафе-пауза

11.45 – 12.15 Кристиян Енчев (ИИОЗ-БАН) - "Трансценденталните логики в
светлината на една възможна метафизика на въображението"
12.15 – 12.45 Момчил Петров (ИИОЗ-БАН) - “Философско-логически аспекти на
инфинитизималната логика на Лосев”

12.45 – 13.30 Заключителна дискусия

13.30 – 14.30 Закриване на конференцията на чаша вино

2011-09-08T11:53:00.000+03:00

"Гордост без предразсъдъци"

2011-06-23T13:04:00.002+03:00

Аз съм хетеро, условно казано. Не се гордея с това, не се и срамувам. Мога да имам собствени или осиновени деца, законът ми гарантира права и задължения, които имам, ако взема подобно решение. Ако допуснем, че имам деца, и нещо се случи със съпругата ми (дано никога не се случва!), децата ни няма да ми бъдат отнети по тази причина. Така е, защото и двамата бихме били пълноправни родители спрямо децата си, доколкото сме сключили законен брак и съответно законът ни гарантира това. Ако обаче законът беше различен (нека допуснем, че съм телепортиран в друг възможен свят, където всичко е същото, с тази съществена разлика, че в този друг свят законът не защитава в същото отношение правата на хетеросексуалните), и съгласно това нямам право на законен брак и със сегашната ми половинка се оказваме само приятели, които съжителстват на семейни начала, съответно, не ми се признава правото да бъда родител, то тогава щях да настоявам, че имам човешко достойнство, което ме кара да се боря за правата си. В този смисъл понятия като "достойнство" и "гордост" (pride) се приплъзват смислово едно към друго. Затова, когато се задава въпросът: "Какво пък толкова за гордост има в това да не си хетеросексуален?" (обобщено и евфемистично формулиран; относно сексисткото етимологично съдържание в думата "евфемизъм", което не само нямам предвид, а дори енергично отхвърлям - друг път), трябва да се има предвид точно този контекст и точно този смисъл на понятието. В същия този смисъл, гордея се с това, че като човек имам право да бъда такъв, какъвто се чувствам, но и правото да застана редом до всички, които не само че нямат гаранции за това право, но и са в позицията на понасящи всички негативи от масово тиражираната теза, че "те са болни хора". Ако е така, тогава и аз съм болен. От болестта да искам да бъда във всяко едно отношение себе си. Себе си и в отказа си от привилегирована гледна точка дори по отношение на сексуалността - своята и чуждата.

Изложба на Ателие Трето око - откриване

2010-07-05T00:09:00.003+03:00

Date:
Tuesday, 06 July 2010

Time:
18:00 - 20:00

Location:
Center Xaspel, ул. Джордж Вашингтон 43, София

Текст-покана, препечатан от страницата на събитието към Социален център "Хаспел" във Фейсбук:

"Фотографията кара човек да се ангажира със света около себе си, да заяви своя гледна точка към него и да я покаже на всички. Тя дава шанс на маргинализираните перспективи.

С тази идея през май 2010 се появи инициативата зa Фотоателие Трето
око за деца от маргинализирани общности, наречено така, за да ни напомня за силата на фотографията да улавя неуловимото и заради значението на третото око като символ на просветлението в индийската традиция. През юни бяха проведени две работилници по фотография с деца и тийнейджъри от ромски общности в Шумен и Кюстендил, водени от Ели Иванова. Целта беше те да развият уменията си за изразяване, да научат повече за света и себе си, да получат възможност да изявят гласа си.

На 6 юли в 6 часа в център Хаспел, София, ще бъде открита изложба с
фотографията на децата, така че да видим света обективно, тоест, през техния обектив.

Ателието беше осъществено с ценната помощ на Огнян Исаев, Янка Тоцева, Серги Каракашев, Галина Николаева, Сашо Ковачев, мрежата Оптимистично и Усмивка и център Хаспел, както и личните дарения и принос на Кат Арсе, Иън Лим, Лора Петрова, Патриша Ричардс, Лео Понти и Ели Иванова. Благодарим и на многото други поддържници, които помогнаха с идеи, разпространяване на информацията и усмивка.

Намерението ни е инициативата да продължи в бъдеще. Планираме това ателие да стане ежегодно и по-голямо. Надяваме се да се осъществи публикация на фотографиите, електронен бюлетин и фотоапарат в ръцете на всяко дете, така че да продължи да снима и показва света от своя гледна точка."

Има ли противоречие между призива "Нелегални хора няма!" и факта, че има?

2010-06-07T20:13:00.003+03:00

Един от основните призиви, издигнати на състоялия се вчера протест пред ДВНЧ в Бусманци, беше "Нелегални хора няма!". Всъщност, нелегални хора има. Идва например някой чужденец легално в България, но в сюблимния момент не разполага със средства да заплати изисканата от него сума за подновяване на документите за легалното му пребиваване в България. И става така, че от легален той става нелегален. И така се стига до неговото "настаняване" в дома в Бусманци.

Голяма част от смятащите се за добросъвестни български граждани не разбират правилно това. "Ако си дошъл от чужда страна и се намираш във въпросния дом в Бусманци - биха казали - сигурно не е без основание". Или пък: "Защо са дошли тук - то работа за нас няма, камо ли за тях....". И това са по-меките варианти; за други изказвания, на които съм се натъквал, няма да споменавам. Тоест, излиза, че нелегалността е едва ли не присъща "по природа" на чужденци, особено ако не са "бледолики" и търсят убежище. Не се разбира това, че някой става нелегален в определен момент и в определено отношение, а не е такъв по принцип. Никой, доколкото е човешко същество, не заслужава да бъде смятан за престъпник само заради това, че е станал нелегален при определени обстоятелства. В този смисъл горният призив следва да се чете: "Нелегални по принцип хора няма!".

Обява за митинг

2010-05-27T11:14:00.009+03:00

На 6 юни, 2010 (неделя) от 11 до 13 часа в Бусманци (квартал на София), ще се проведе митинг. Общината е уведомена за митинга. За повече подробности - виж в блога на Светла Енчева и страницата на събитието във Фейсбук.

Присъединявам се към мотивите за подкрепа на Лидия Стайкова:

"Защо подкрепям този митинг:

1. Защото в нашата страна незаконното задържане на чужденци се превърна в обичайна практика.

2. Защото законите ни се нуждаят от промени, които да дадат право на чужденците в България да имат достъп до образование, здравеопазване и легален труд, както и право на личен и семеен живот – същите неща, които и българите в чужбина искат за себе си, а освен това и получават в много страни. Ако искате да подкрепите промените в закона, подпишете тази петиция.

3. Защото задържаните в дома в Бусманци не винаги научават причините относно задържането им там, нито пък знаят за колко време са задържани. Защото условията в дома не им позволяват да получават навременна и адекватна медицинска помощ, психологическа подкрепа, образователни и юридически услуги, достъп до Интернет. България може да не е богата страна, която да им осигури всичко това + нормални битови и санитарни условия, но би могла да позволи редовен достъп на доброволци, които да осигуряват безвъзмездно всички тези неща."

От всички нас зависи възможността за промяна на положението на тези хора поне в някаква степен. Малките стъпки са необходимото условие за голямата промяна. Достатъчното условие е перманентната гражданска будност и несекващите усилия в правилната посока. Може да звучи повърхностно и не съвсем радикално, но в условията на "игра на открито" (доколкото действията на институциите са трудно предвидими предварително), за разлика от "стайните игри" (по Хинтика), предварителното пресмятане на печеливша стратегия за постигане на най-добрия възможен резултат е една неоправдана идеализация. Затова е важен нашият "практически усет" (както би казал Бурдийо). Вярвам, че онези, които дойдат на протеста, добре разбират това и ще съдействат не само да дадем надежда на хората зад бодливата тел, но и да я оправдаем впоследствие с подкрепа на всички нива.

Окованата наука

2010-05-23T23:08:00.001+03:00

Владимир Стойчев

Водевилното[1] шествие-протест на учени от БАН, проведено на 19 май 2010 г., срещу „закриването” на Академията и „отнемането” на нейната автономия беше ярко доказателство за това в каква степен 45 плюс 20 години тоталитарно управление на науката в България е в състояние да корумпира (едни) и да обезличи (други) или обезвери една значителна част от хората, занимаващи се с наука у нас.

За корумпираните от идеята, че всяко управление, в това число и управлението на науката, трябва да почива върху казармения принцип на субординация, е ясно каква е тяхната мотивация: те със зъби и нокти се борят да запазят статуквото, защото единствено то осмисля жизнения им хоризонт. За тези хора науката е само претекст за реализацията на един болезнен властови нагон. Сред тях преобладаваха академични кримки, чиито представи за смисленост и почтеност в живота и управлението на науката, вероятно увредени от дългогодишния им безкритичен контакт със затъпяващата социалистическа действителност, се свеждат единствено до фелдфебелските норми на живот и управление. Но имаше и млади учени - легитимирани от БАНската администрация за инициатори на протеста, за да не би някой да остане с „погрешното” впечатление, че основна негова цел е именно съхраняването на академичния управленски елит - чието основно занимание напоследък е да когитират върху възможността, независимо от цената, за бърза кариера в българското научно блато.

Що се отнася до обезличените или обезверените участници в „протеста”, те са два типа хора.

Едните са неизлечимо облъчени от догматиката на „марксистко-ленинските” идеологеми, че властта произлиза от народа (и затова трябва да бъде акламирана, но не и бламирана), а свободата е правото да се подчиняваш на вожда и да си благодарен за това, че той те е удостоил с доволство в размер, който ти позволява да заспиш сит.

А другите – те са болшинството от обезличените и обезверените - много добре съзнават, че са хванати в капана на болшевишките нормативни документи, регламентиращи управлението на науката в БАН[2], в които на обикновения научен сътрудник е отредена ролята на крепостен на дворяните-управници, и от страх да не бъдат санкционирани, заради неучастието им в протеста, по неволя са се включили в миманса на постановката.

Тъжно е, че този по комсомолски спретнат протест – организиран по административна линия срещу подписка (подплътена с апел протестиращите да дойдат със семействата за по-голяма представителност) и базиран върху манипулативни послания, популистки лозунги, помпозни и подвеждащи изказвания – предшестван от смешновато-наивни възвания на академици и когитиращи млади кариеристи, няма нищо общо с духа на една научна институция, а именно – в него отсъстваше какъвто и да било академизъм. Толкова могат хората и така разбират и оценяват статута и образа на учения в очите на обществото. Кресливи шутове (които за съжаление успяха да изхленчат от министър-председателя някакви – макар и не много ясни – отстъпки за продължаване на собственото им добруване като властелини на Академията), които така и не съумяха, вероятно защото не искат и не могат, да организират и проведат един смислен дебат за настоящото състояние и бъдещето на БАН. Управляващата върхушка в БАН постоянно тръбеше, че правителството предприема стъпки за реформиране на Академията, без да се консултира с тях и същевременно изключително нагло и безпардонно същите тези хора предприеха една „реформа” в БАН (само в техен интерес, разбира се), без въобще да се допитат до хората от институтите и то по начин, който поради отсъствието на каквито и да било други достойнства, очевидно има единствено за цел след „реформата” на работа в Академията да останат само безропотните душици и адептите на статукво и същевременно да изхвърли на улицата всички, посмели да оспорят правилната „генерална линия” на настоящото управление (впрочем инфилтрирано със значителен брой сътрудници и доносници на бившата Държавна сигурност, които най-вероятно ще извършат черната работа, понеже те са почти във всеки институт, пардон - на всеки километър, както се пееше в песничката от любимия им едноименен филм).

Прочистването на Академията от „ненадеждни” кадри ще става по две линии.

Първо, механично и нецелесъобразно сливане на институти, отдавна замислено в интерес на близки до ръководството на БАН директори на институти и в крещящ дисонанс с наскоро направената атестация на институтите в БАН от няколко международни научни организации, на които, впрочем, БАН брои за извършената оценка една доста сериозна сума в евро. Така новосформираните институти стават прекалено големи и затова една част от хората – а именно противниците на сегашното статукво в БАН – ще бъдат съкратени. Съществен детайл от екшъна „реформа” е и фактът, че назначенията в новите звена ще се извършват от Учредителни научни съвети, номинирани от други Експертни комисии, които от своя страна са изцяло продукт на Управителния съвет на БАН. Няма мърдане – само да поискат и могат да ти отрежат главата.

Второ, под мантията на повсеместна поименна атестация. Сама по себе си идеята трябва да бъде адмирирана. Но в случая атестацията на учените в БАН ще се извършва при пълно незачитане на спецификата на научния труд в различните сфери на науката – хуманитарното и точното знание. И най-важното, атестационните таблици, по които ще се оценява работата на всеки един научен работник, са точно отражение на съществуващата в момента и онаследена от недалечното тоталитарно минало на българската наука свръхзависимост на научния продукт (условно казано, защото в повечето случаи става дума за научно-организационна и научно-административна дейност) от ранга и властовата позиция на този, който го произвежда. Брой на участия в органи на управление, в комисии, в експертни съвети, в организационни и програмни комитети, в редколегии, в местни и международни конференции... брой на изнесените лекции в различни ВУЗ в страната. Та кой има възможността да се облажи от подобен род научна „активност”? Естествено, ако не изцяло, преобладаващо това са хората от висшия ешалон на управлението на науката. И забележете цинизма, всичко това е добре точкувано в атестационната таблица! Какво, ако не цинизъм и управленско дебелоочие е фактът, че защитата на голям докторат е оценена на 60 точки (на малък докторат – 15 точки), а заемането на поста „директор”, „зам.-директор”, „научен секретар”, „председател на ОС” и „председател на научен съвет” се оценява на 25 точки на година. Две години в директорското кресло се оценяват почти като защита на голям докторат! Атестационната таблица изобилства с подобни безумни и цинични примери. И тези хора имат наглостта да говорят за реформа в науката! И ходят да пищят под прозорците на министър-председателя, че „зли сили” се опитват да им отнемат прерогативите да си я карат както те си знаят.

Да, крайно време е науката в България да разкъса оковите, в които е прикована още от времето на нейния съветски период.

Едва ли има човек от сферата на науката, висшето образование или културата у нас, който да не знае, че БАН е една архаична, тромава, свръхцентрализирана и поради това недостатъчно ефективна научна организация, управлявана по-скоро като партиен комитет, а не като научна академия. Достатъчно е да се спомене така скъпата на мнозина научни „корифеи” полицейско-политическа структура на Висшата атестационна комисия, която, слава Богу, се премахва с новия Закон за развитие на академичния състав. Но и без ВАК академичната наука в България ще продължава да е приклещена в оковите на архаичната като структура и антидемократична като управление Българска академия на науките. И за да не бъда голословен трябва да изтъкна какво превръща БАН в бастион на застоя и ретроградното управление.

Първо, това е отдавна изживелият времето си начин, по който е структурирана Българската академия на науките. Струпването на много институти и звена под шапката на едно централно управление не е резултат от вътрешната логика на развитие на научното знание. Това е следствие от политическия проект за по-директен и по-всеобхватен административен и идеологически контрол над функционирането на науката, реализиран в България през 1945 г. по съветски образец. Днес нищо не предполага този модел да продължава да съществува точно в този му вид. И този начин е – трябва ясно да се каже – че институтите са събрани на едно място, само за да оправдаят съществуването на Централно управление на БАН (едновремешният център за контрол и надзор над науката, който днес се е превърнал в напълно баластна и паразитна структура). Институтите могат и без ЦУ на БАН, но ЦУ на БАН не може без тях. Ето къде се крие трънчето, което накара управленският академичен истеблишмънт да завие „Помощ, искат да закрият Академията”. Не, господа, Академията няма да се закрива, само Централно управление трябва да се премахне в сегашния му вид и да се редуцира до звено с протоколни, а не управленски функции. Ако се предприеме една наистина смислена реформа на Академията, не като тази, която сега е започната – а това трябва да стане на всяка цена – би могло да се покани външен консултат от европейска страна с развита наука и традиции в нейното управление, който да предложи (не че ние сме неспособни да го направим) един модерен и функционален начин на структуриране на БАН. Това е. Всичко друго са витиевати приказки за властта.

Второ, това е начинът, по който се управлява Академията. Близко до ума е, че всяка структура предполага съответен на нея начин на управление. Естествено, че конгломерат от научни институти, конфигуриран по образец на едновремешната съветска научна академия, предполага управлението му да възпроизвежда начина, по който Партията (задължително с главно „п”) управляваше всеки един сектор в държавата – икономика, наука, култура, спорт... До 1991 г. науката у нас се управляваше по този начин. А след тази дата беше въведена управленската протеза „общо събрание”, която по презумпция трябваше да внесе елемент на демократичност в управлението на БАН, но това не се случи. Обективната причина това да не се случи е, че хората не могат от днес за утре от крепостни да се превърнат в смели и последователни демократи. Затова и всичко си продължи по старому. Освен това, и до днес Управителният съвет на БАН, а не общите събрания в институтите, е този който избира директора на научното звено, чиито явни и неявни пълнощия, от друга страна, са достатъчно големи, за да може той да прокара през общото събрание на института, такива кандидатури за представители в ОС на БАН, които са удобни на Управителния съвет. Жест за жест. А субективната причина, която има силен отпечатък върху обективната причина, е, че самият управленски климат – невидимите на пръв поглед експлицитни и подразбиращи се зависимости, които гарантират на управляващите контрол над волята и действията на подчинените – се подхранва от превърналите се в практика „прецеденти”, когато непокорният винаги е бил сурово санкциониран, защото управленските механизми го позволяват. Страх лозе пази, гласи поговорката. Но в страх науката не може да вирее.

Каквито и дебати за съдбата на БАН да се водят оттук нататък едно е повече от очевидно. Трябва се пристъпи към реформа, която да почива върху нова модерна концепция за Академията (и като структура, и като начин на управление), която веднъж завинаги да разкъса оковите на миналото. Естествено, тази стъпка задължително трябва да се придружава от изработването на нов Закон за БАН и нов Устав на БАН. Някои казват, че е необходим компромис между настоящото управленско тяло на Академията и тези, които са срещу вече започнатата „реформа” на БАН (а те са против, защото това, което предлага УС на БАН и неговата маша, ОС на БАН, е всичко друго - всъщност един куц опит да се съхрани статуквото - но не и смислена модерна реформа). Искам да попитам. Как един жив организъм може да направи компромис с едно раково образувание в неговата плът? Отговорът е: такъв компромис е невъзможен.
_______________________

[1] Целият мизансцен на мероприятието, съдържанието на издигнатите плакати, популистки приповдигнатият тон на изказалите се и гротескно-ритуалното осмиване на на „виновника” за всички беди на самоположилата се за вечни времена управленска номенклатура на БАН, беше изцяло издържан в духа на провежданите преди ноември 1989 г. манифестации, заклеймяващи и „осмиващи” „прогнилия капитализъм” или отделни зловредни политически фигури от вероломния Запад.

[2] Това са Законът за БАН, Уставът на БАН и най-вече наскоро гласуваните от Общото събрание на Академията Правила за структурни промени и преустройство. Ако Законът и Уставът са просто ужасно архаични по

Да спасим Аревик!

2010-04-22T15:17:00.002+03:00

Струва си да се запознаем с историята на едно арменско момиче, затворено в Дом за временно настаняване на чужденци в Бусманци, при това в ранна и тежко отразяваща се на здравето му бременност - прочетете историята ето тук.

Разказ на Стефан Пенов като представител на ИФИ в ОС на БАН.

2010-04-01T11:33:00.009+03:00

Бележка от автора на блога: публикувам този текст с изричното съгласие на автора му, като с негово одобрение направих стилистични поправки и съкратих пасажи, които според мен имат по-скоро емоционален заряд и по същество не прибавят нова информация към съдържанието на текста. Обаче, тъй като не присъствах лично на въпросното заседание, не поемам никаква отговорност за верността, в цялост или в детайли, на публикувания текст заедно с приведените цитати от изказвания по време на заседанието.

"На 31 март се състоя поредното ОС на академичния парламент.

Бях там в 9,01 часа. Събранието тъкмо започваше. Разпоредителят ме покани като нов член да седна отпред. Като разбрах, че след малко ще ме представят, но няма да ми дадат думата, излязох навън за 5 мин. "за цигара".След това поисках думата за изказване по същество. Първата тема, която успяхме – няколко десетки души - да блокираме, бе: относно методиката и анкетните карти. След това председателят чл.-кор. Ст. Воденичаров премина към реформата на институти, а първата тема се отложи за следващото заседание (7 април). Т.е. ние все още нямаме име.

По регламент имам право на 4 минути. Поисках да говоря от микрофона отпред, който бе и по-близо. Преди това Саботинов, който излизаше, ме поздрави и "удостои" с ръкостискане за добре дошъл. Помолих го да чуе краткото ми изявление. Представих се сам и казах:

"Уважаеми г-н Председател, уважаеми акад.Саботинов и колеги, натоварен съм от ОС на учените от ИФИ да съобщя, че снехме доверието от чл-кор.Васил Проданов". Глас зад гърба ми от Воденичаров: "Това не ни интересува, не ни занимавайте". Аз:"ОК! Ето нашата декларация".

Зачетох и микрофонът ми бе изключен от Воденичаров. "Моля!?". Той: "По правилник не позволявам това да го слушаме. Вие сте нов". Аз (към залата): "Колеги, 11 години бях парламентарен експерт или съветник на много по-големи началници, но никой не се е държал така". Към Воденичаров: "Това ли наричате академична демокрация".Саботинов –(без микрофон): "Дай му думата, бе, Воденичаров". Ново включване. Преразказах накратко част от декларацията. Щом стигнах до "не приемаме този тип реформа преди новите нормативни актове (Закон и нов Устав)" (а залата слушаше и гледаше внимателно), последна ВТОРО ИЗКЛЮЧВАНЕ. Саботинов: "А Вие знаете ли, че ни закриват и сега оказват натиск върху Академията". Мой отговор на висок глас (вече няма микрофони): "Да прав сте, че правителството оказва натиск. Само че парламентарната комисия, МОМН и Правителството оказват натиск да се спре тази неадекватна и вредна за науката реформа и да се изчака до новия Закон и после бавно и постепенно да се реформираме без бързане и без грешки" (тук не знам дали се чуваше до края на залата- все пак не викам!) Ето Ви примери: зоология и ботаника, литература и архитектура, философия и социология. Това е "дървено желязо". Приключих пак без микрофон: "Уважаеми акад. Саботинов (той бе на 3 метра пред мен), вместо да воюваме с държавата, нека да направим една разумна и неприбързана реформа".

Привържениците на Воденичаров предложиха: Нека ОС на БАН наложи мораториум върху смяната на "кадри" – ОС и ръководители до края на реформата. Опозицията, КОЯТО С ВСЕКИ ДЕН РАСТЕ, предложи лично и поименно гласуване. Поне две трети от делегатите казаха НЕ или ВЪЗДЪРЖАМ СЕ! Това беше толяма победа. Иде вятърът на промяната. Направих едно друго ясно предложение: "По реформите за всеки отделен институт и за всяка наука да се слушат само СПЕЦИАЛИСТИТЕ в областта".

УС отказва да внесе искането за снемане на Б.Градинаров от УС, и въпреки писменото депозиране, ще трябва да го предложим с Мартин Табаков [другият представител на ИФИ в ОС на БАН – б. м. - К. Е.] пред ОС на БАН."

Проект на комисия от ИФИ-БАН за предложения до ОС и УС на БАН

2010-03-31T21:03:00.005+03:00

Не приемаме логиката на предложената реформа, в т.ч. и нормативните документи, които я изразяват: Правилник, Методически указания и Атестационна карта, тъй като те са подчинени на една централизирано-административна инерция, наследена от миналото, към научната дейност и не отчитат автентичните параметри на творческия изследователски труд:

В тази връзка предлагаме да се анулират и отложат всички сливания и вливания на ПНЗ, поради следните аргументи:

1. Решените и предвидени от ОС на БАН структурни трансформации не са в синхрон с международните оценки на институтите, направени от Европейската научна фондация и Общоевропейското обединение на академиите.

2. Някои от сливанията не водят само до премахване на институти с конкретна насоченост на научните изследвания, а до практическото ликвидиране на научни дисциплини с хилядолетна история, като философия и психология. Всяко проблемно натоварено име на новосформиран институт носи риска от конюнктурна ограниченост и трудна научна разпознаваемост, защото академичното структуриране на научните изследвания е дисциплинно базирана.

3. Изработване на отделна, съобразена със спецификата на хуманитарните и обществените науки, Атестационна таблица.
Като принципно възражение към тези два документа може да се посочи съображението, че Атестационната карта е обща за всички институти на БАН, без да се отчита спецификата на тяхната научно-изследователска дейност. Така например в областта на обществените и хуманитарните науки има по-малко списания с импакт-фактор, покривани от ISI, независимо че някои от тях са авторитетни за областта си. Световното класиране на такива списания се покрива от т. нар. ERIH List.

4. Критичният праг на оценката на отделните учени да се формира не на базата на усреднения брой точки, а да се фиксира предварително от ЕК – в противен случай реформата ще е свързана със самоцелното съкращаване на персонал.

5. Акцентиране върху качествения аспект на научната дейност – чрез нова Атестационна таблица. За обществените и хуманитарните науки е редно при отчитането на броя на публикуваните статии и студии да се въведе и коригиращ фактор (примерно коефициент) за теоретична стойност. Защото една статия, която съдържа собствени авторови тези, е по-ценна от десет други, конструирани от преразкази и цитати. Не е целесъобразно еднаква тежест да имат научни обзори и оригинални научни изследвания.

6. Разделяне на научно изследователската от административната дейност.
Предлагаме научните аспекти на научно-административната дейност (изготвяне на научни програми, членство в редколегии на научни издания и др.) да бъдат включетни в Таблицата за оценка на научната дейност.
Чисто административната ангажираност на учените да бъде описана отделно от Таблицата за научна оценка и да бъде допълнително стимулирана финансово.

2010-03-22T20:38:00.000+02:00

I want my future now!

2010-03-17T00:00:00.002+02:00

Отворено писмо за БАН, ВУЗ и еврореформата

Ура - подкрепата за каузата расте!

2010-03-12T10:20:00.001+02:00

Становище на Научния съвет на Националния археологически институт и музей - БАН относно „Правила за извършване на структурни промени и преустройство на БАН”, предложени за приемане от ОС на БАН

ЛИЧНО СТАНОВИЩЕ НА ст. н. с. д-р Стефан Пенов

2010-03-03T18:05:00.005+02:00

Бях помолен от автора да публикувам този текст - без промени и без коментар.

"Съобщавам с удоволствие за 2 успешни демократични начинания на достойни учени с европейски дух от БАН.

1/Група учени от десетки институти на БАН подържат министъра-реформатор доц.Сергей Игнатов. Ние искаме оставката на цялото ръководство на БАН начело с акад.Саботинов и неговия заместник - агента на ДС акад. Косев, който и в момента е член на хайдушкия Станишевско-Първановски Президиум на ВАК! УС на БАН не оправда доверието на учените и прави псевдореформа, без да се съобрази с Експертизата на международната комисия на Европейската академична асоциация, която високо оценява учените от институтите и не каза нищо добро за ЦУ на БАН. УС на БАН е тоталитарен орган по стария Закон, приет от ВНС през 1991 г. Сега тези недемократично избрани велможи на бившата номенклатура или явни агенти на репресивния апарат на ДС са готови да пожертват нас, учените и да искат оставката на демократично избрания министър-еврореформатор!
Първото се състои в закриване и сливане на солидни научни институти -получили висока еврооценка и с доказали себе си български учени-цвят на българската и световната наука. Второто - исканата оставка на министъра, е директа намеса в политиката от страна на ръководството, което нито сега, нито преди и никога и за нищо не ни е питало и това не е мнение на нас - учените! Смятаме, че тоталитарните номенклатурни кадри са готови да пожертват всички и всичко - само и само да запазят незаслужените си с нищо власт, привилегии и финансови облаги.

Господа от УС на БАН, ако вие се държите като политици, то ние и новите демократични правителство и парламентарно мнозинство ще се държат с вас като с политическа партия! Моля, не забравяйте, че има Магна Харта и Болонско споразумение на евроуниверситетите и научните институти и България вече е член на ЕС! Господа от старата номенклатура! Вие може да сте същите, но ние сме демократи, които искат либерален дух в науката и най-вече сме европейци. Да отбележим, че подписката тръгна от И-та по литература и ст.н.с. Едвин Сугарев е сред инициаторите. Не е задължително всички да мислим еднакво - важното е да сме учени, европейци и демократи.

2/ На 2 март 2010 по инициатива на старши научните сътрудници от ИФИ -БАН: Ст. Пенов, Ас.Димитров, М. Табаков,Вл.Стойчев, П.Спасова и др. Общото събрание на учените от ИФИ гласува с мнозинство /23-6-1, при 20 отсъствали/ искане за оставката на АОНСУ-вския профeсор Васил Проданов. Иска се оставката му като Директор на ИФИ и член на Общото събрание на БАН. Основанията за това са ясни:

а/ Доказан агент на 6-то управление на ДС (цели 10 год. в отдели за работа срещу идеолигически отклонили се учени,етническите и религиозни малцинства);

б/ Поддържа тоталитарно, а не либерално управление на научната дейност;

в/ Не защитава интересите на учените и науката, а работи срещу тях в полза на състав и занимания с политика.

В случай,че не желае да запази достойнството си и не се оттегли доброволно, в четвъртък 11 март ОС ще го освободи от поста представител в ОС на БАН. За съжаление, тоталитарният устав и закони за Научни Степени и Научни Звания и Законът за БАН не ни позволяват да го отстраним като Директор,нито да сменим Станишевия ВАК, пълен с агенти на ДС и номенклатура от времето на др.Тодор Живков! Няколко хиляди учени и преподаватели чакаме с нетърпение отмяната на тоталитарно-азиатските закони от НС и влизането в сила на новите европейски закони за Развитие на академичния състав, Закон за Висшето образование и Закон за БАН. Не бива да се забравят и промени в Закона за средното образование. Ще подкрепим с всички законни средства усилията на правителството и министъра-еврореформатор!

Поемам лична отговорност за информацията: доц.д-р Стефан Пенов /11 години безпартиен експерт в НС на Р България от 36 до 40/."

"...често се случва някой да види Симий, а да си спомни за Кебет" Платон, "Федон", 73d

2010-02-09T23:40:00.005+02:00

Становище на колеги от ИФИ-БАН, към което съм съпричастен:

2010-02-05T14:44:00.011+02:00

"Уважаеми колеги,

На 31 януари вечерта г-н Лазарин Лазаров изпрати в своя форум [bulgarianscienceproblems] обширно писмо с императивното заглавие „БАН ТРЯБВА РЕАЛНО ДА ЗАКРИЕ ЧАСТ ОТ ХУМАНИТАРНИТЕ И ОБЩЕСТВЕНО-НАУЧНИ ИНСТИТУТИ!”. В него са намерили място личните му мнения за институтите на БАН в областта на обществените и на хуманитарните науки, поднесени с грандомански апломб.

В началото на писмото се твърди, че „обявеният принцип на реформата – механично сливане без реални закривания и съкращения – е абсолютно неприемлив – особено при хуманитарните и обществено-научните институти.” С част от това твърдение сме напълно съгласни. Вероятно Л. Лазаров добре знае, че нас, учените от тези институти на БАН, никой не ни е питал нито дали реформата да се изразява в „механично сливане” на институти, нито какви имена да носят тези странно сформирани нови звена. Що се отнася обаче до проповядваните от него „реални закривания и съкращения”, то не можем да скрием учудването си, че човек като него – специалист в съвсем друга научна област, си позволява да изказва безапелационни мнения за институти, чиято професионална работа той няма компетентност да оценява.

Ще възразим на неговото мнение относно Института за философски изследвания (ИФИ). Няма да коментираме работата на колегите от другите институти, защото, за разлика от него, нито се чувстваме компетентни да го правим, нито бихме искали да ги лишим от удоволствието те сами да отговорят, ако изобщо мислят да го сторят.

Атаката на Л. Лазаров срещу ИФИ минава изцяло под знака на атаката срещу неговия директор Васил Проданов, като личните нападки срещу директора се прехвърлят изцяло и напълно върху всички работещи в ИФИ колеги. Тук няма да защитаваме личности, а правото на институционализирано съществуване на майката на науките – философията. Подмяната на обекта на критика е очевидна: два от атакуваните институти – единия от които е ИФИ – са представени като „гнезда на бивши комунистически идеолози и техни ученици”, те били „направо вредни с ретроградните си антиевропейски позиции относно ценностите и с неправилно тълкуване на проблемите на българската наука и висше образование”. Що се отнася до това, че ИФИ бил „гнездо на бивши комунистически идеолози” само ще припомним на хора с къса памет, че институтът ни бе закриван два пъти: веднъж в края на 1988 г., защото в него работеха дисиденти и поддръжници на Русенския комитет, и през май 1995 г., когато на власт беше правителството на Жан Виденов. А дали споделяме ретроградни антиевропейски позиции и правилно тълкуваме проблемите на българската наука и висше образование е нещо, за което няма да се оправдаваме преди да е доказано някакво наше провинение с аргументи, а не със заклеймяващи фрази.

Л. Лазаров пише, че „тематиката на хуманитарните и обществено-научните институти на БАН се дублира в много по-голяма степен с тази на ред университети, отколкото тематиката на природонаучните институти.” Това е твърде сериозно и ангажиращо твърдение. Не ни е ясно откъде той черпи такива интересни сведения, но това обобщаващо твърдение не е валидно за ИФИ. В него са застъпени философски направления уникални за страната, някои от които получиха висока оценка от авторитетните международни оценители от Европейската научна фондация и Общоевропейската асоциация на академиите, извършили научна атестация на всички институти в БАН.

Г-н Лазаров използва смело двоен стандарт в своите оценки. Когато очерня Института по психология той се основава на „посредствената” оценка, дадена му от международните експерти, но когато очерня ИФИ не споменава и думица за високата оценка, дадена му от същите тези международни експерти.

Отговаряме с тези редове на писмото на Л. Лазаров в неговия електронен форум, защото той не за пръв път отправя хули към институтите в областта на обществените и на хуманитарните науки и в частност към ИФИ. Изразните му средства и болшевишкият му плам за „разформироването” на тези институти е от сорта на онези идеологически наставления от миналото, които той сам заявява, че иска да премахне.

София, 03.02.2010"

Ръководството на БАН knows best...

2010-02-04T23:49:00.004+02:00

Ето как действа ръководството на БАН - фактите говорят сами:

Из Протокола от 23-то заседание на V-то Общо събрание на БАН,състояло се на 01.02.2010 г.

"Общото събрание на БАН избра комисия от 3-ма членове на ОС на БАН, на която възложи да изготви Декларация на ОС на БАН, в която остро да се възрази срещу изказването на Министъра на образванието, младежка и науката във в-к „Труд”."

Малко по-долу:

"До края на заседанието избраната комисия за изработването на протестната декларация не беше готова с нейното представяне и Общото събрание на БАН реши комисията, заедно с Главния научен секретар проф. Ст. Хаджитодоров, да оформят материала, който веднага да бъде публикуван и изпратен на членовете на ОС по електронната поща."

Как така съдържанието на подобен материал остава неизвестно за останалите членове на ОС на БАН и те са съгласни ВЕДНАГА да се публикува без възможност за евентуални предложения за корекции в една или друга насока? Значи, четирима човека знаят "кое е най-добро за всички", може би най-много от тях знае главният научен секретар...
Малодушието на мнозинството не ме учудва, нито пък авторитарният маниер на ръководството. Обаче, този стил на работа ми напомня едни други времена, през които това беше утвърдена практика.

Още за реформите в БАН - текст от Цена Желязкова

2010-02-04T22:14:00.003+02:00

По повод реформата в БАН – моята позиция за промените, пряко отнасящи се до Института за философски изследвания.

Несвоевременни размишления относно структурната реформа в БАН - последствията за ИФИ от "(не)приятелския огън" от страна на ръководството на БАН

2010-02-03T21:58:00.006+02:00

Някои мои бележки относно структурната реформа в БАН:

(А) Според чл. 11а от Устава на БАН “постоянните научи звена [какъвто е ИФИ] (…) са юридически лица” - следователно всякакви сливания, при които идват учени от други звена на БАН, могат да се оспорват от ОС на ИФИ, доколкото, според становището на Александър Йорданов, “тяхното преобразуване, закриване или сливане може да се осъществи при легитимна воля от тяхна страна [тоест, легитимна воля от страна на приемното звено, каквото може да се окаже ИФИ]” (http://www.alexanderyordanov.com/index.php?/archives/61-SKANDAL-BRODI-V-BAN.html#extended). Тепърва ще видим дали нашите представители в ОС на БАН ще настояват на редовните заседания на същото събрание последното да се съобразява с евентуални решения на ОС на ИФИ.

(Б) Според чл. 16, ал. 1, т. 13 от същия устав ОС на БАН “създава, преустройва и закрива след експертиза научни и други самостоятелни звена на БАН”. Тогава, нашите представители в ОС трябва да настояват за реформи съобразно международната оценка, а не такива, които ръководството на БАН решава еднолично и в несъответствие с международната експертиза, оценка и препоръки за отделните научни звена. Както става известно на всички “при Института по философия се изтъква рискът, който крие завоят на ръководството към приложни изследвания, включително по теми, по които други институти на БАН са по-компетентни” (http://www.uchenik.com/4262-ban-nyama-da-se-razmine-samo-s-kozmetichna-reforma.html). Но как реагира на мнението на експертите ръководството на БАН?
Акад. Съботинов “ще очаква от правителството да каже кои от всичките 69 института са важни за държавата и кои – не. Министрите ще проверят какво работят тези институти и какви иновации имат” (http://www.mediapool.bg/show/?storyid=158732).

Ако оставим “правителството да каже” и “министрите да проверят” – за какво иде реч? Ако акад. Съботинов не действа като учен, а като конформист и бюрократ, тогава нека изискваме настойчиво нашите представители в ОС и УС на БАН да му се противопоставят ефективно и да следим отблизо, доколкото е възможно, дали правят това.

"синтетично" намигване към Дейвид Линч и Рьоне Магрит

2008-06-14T00:31:00.001+03:00

2008-05-12T22:47:00.001+03:00

2008-04-07T22:41:00.000+03:00

http://foxeto.blogspot.com/2008/04/blog-post.html

Приказка за Торбалан и Батман

2008-02-23T22:05:00.003+02:00

Пясъчко Уотърмил имаше една мечта, въпреки че никога не е имал нищо общо с преподобния Мартин Лутър Кинг: да получи ролята на Торбалан. За последния Пясъчко беше чувал като малък, обаче имаше само смътния спомен за прибиращ в торбата непослушни деца старец, нещо като антипод на фикционалния соц-персонаж Дядо Мраз. Все пак, мислеше си Пясъчко, ако имам торба и правомощия да прибирам разни хомо скрибенсчета, недорасли за цеховете, в които се произвежда подходящо за такива колоси като мен минало, животът ще стане по-хубав от песен.

В това време Батман бръмчеше точно над главата на Пясъчко, и, предугаждайки тъмните му намерения, се спусна към него като ястреб (пардон, като прилеп), сграбчи го и го пусна в лапите на някаква шайка тролове и разни там лумпени и маргинали, които пресяха като флотационна машина от пясъчните телеса разни торбалански нередности и ги опънаха на простора да съхнат и да радват очите на онези, които виждат опасността от Пясъчко в ролята му на крайъгълен камък във феодалните палати на кралство Хай-Джумай. Сиреч камък, отхвърлен не от зидарите, за които иде реч в Библията, а от обитателите (между които се числи и онази симпатична шайка) на ветровитите виртуални пространства, за които истината се оказа по-важна от уютните низини.

несвоевременен рикошет

2008-02-15T19:15:00.005+02:00

Всъщност не знам откъде да започна. Опитвах се да намеря подходящ цитат от книга (за повече тежест, така де, как иначе;)) за начало на моето изложение; почти случайно поглеждам задната корица на книгата на Питър Бъргър и Томас Лукман "Социалното конструиране на реалността" и не щеш ли, точно каквото ми трябва:

"И тъй като е относително по-лесно да се съчиняват неща, които никога не са се случили, отколкото да се забравят действително станали, индивидът може да фабрикува и да вмъква събития винаги, когато има потребност от хармонизиране на припомненото с реинтерпретираното минало.”

Към това бих добавил: особено когато някой има интерес припомненото да остане заключено само в собствената му глава. Тогава вмъкването и фабрикуването на събития може да достигне чудовищни размери. Светла писа за един такъв конкретен случай и не се побоя да съдейства истината да излезе наяве. Затова заслужава поне един поздрав, аз бих го направил с текста на “Ден след ден” на Подуене Блус Бенд:

“Храстът казал на дървото-
Слез и ниско залегни.
Виждаш, буря се задава
Тук до мен и ти се наведи.
Ще преживеем дружно с тебе братко,
Ще се скатаем от вятъра студен,
Ще оцелеем сладко сладко
Ден след ден!

Дървото, клоните разклати.
Погледна тъжно старата гора
Обрасла от досадни храсталаци
Вещаят бури, а цял живот пълзят.
И преживяват си под чужда сянка
Така на завет от вятърът студен.
И оцелявам сладко сладко
Ден след ден,
Ден след ден!

И така животът продължава
Вечният си мъдър кръговрат.
Някой постоянно оцелява,
Защото други срещу бурята стърчат
Ден след ден,
Ден след ден,
Ден след ден,
Дeн след ден!”