Аз съм хетеро, условно казано. Не се гордея с това, не се и срамувам. Мога да имам собствени или осиновени деца, законът ми гарантира права и задължения, които имам, ако взема подобно решение. Ако допуснем, че имам деца, и нещо се случи със съпругата ми (дано никога не се случва!), децата ни няма да ми бъдат отнети по тази причина. Така е, защото и двамата бихме били пълноправни родители спрямо децата си, доколкото сме сключили законен брак и съответно законът ни гарантира това. Ако обаче законът беше различен (нека допуснем, че съм телепортиран в друг възможен свят, където всичко е същото, с тази съществена разлика, че в този друг свят законът не защитава в същото отношение правата на хетеросексуалните), и съгласно това нямам право на законен брак и със сегашната ми половинка се оказваме само приятели, които съжителстват на семейни начала, съответно, не ми се признава правото да бъда родител, то тогава щях да настоявам, че имам човешко достойнство, което ме кара да се боря за правата си. В този смисъл понятия като "достойнство" и "гордост" (pride) се приплъзват смислово едно към друго. Затова, когато се задава въпросът: "Какво пък толкова за гордост има в това да не си хетеросексуален?" (обобщено и евфемистично формулиран; относно сексисткото етимологично съдържание в думата "евфемизъм", което не само нямам предвид, а дори енергично отхвърлям - друг път), трябва да се има предвид точно този контекст и точно този смисъл на понятието. В същия този смисъл, гордея се с това, че като човек имам право да бъда такъв, какъвто се чувствам, но и правото да застана редом до всички, които не само че нямат гаранции за това право, но и са в позицията на понасящи всички негативи от масово тиражираната теза, че "те са болни хора". Ако е така, тогава и аз съм болен. От болестта да искам да бъда във всяко едно отношение себе си. Себе си и в отказа си от привилегирована гледна точка дори по отношение на сексуалността - своята и чуждата.
0 коментара:
Публикуване на коментар