"Уважаеми колеги,
На 31 януари вечерта г-н Лазарин Лазаров изпрати в своя форум [bulgarianscienceproblems] обширно писмо с императивното заглавие „БАН ТРЯБВА РЕАЛНО ДА ЗАКРИЕ ЧАСТ ОТ ХУМАНИТАРНИТЕ И ОБЩЕСТВЕНО-НАУЧНИ ИНСТИТУТИ!”. В него са намерили място личните му мнения за институтите на БАН в областта на обществените и на хуманитарните науки, поднесени с грандомански апломб.
В началото на писмото се твърди, че „обявеният принцип на реформата – механично сливане без реални закривания и съкращения – е абсолютно неприемлив – особено при хуманитарните и обществено-научните институти.” С част от това твърдение сме напълно съгласни. Вероятно Л. Лазаров добре знае, че нас, учените от тези институти на БАН, никой не ни е питал нито дали реформата да се изразява в „механично сливане” на институти, нито какви имена да носят тези странно сформирани нови звена. Що се отнася обаче до проповядваните от него „реални закривания и съкращения”, то не можем да скрием учудването си, че човек като него – специалист в съвсем друга научна област, си позволява да изказва безапелационни мнения за институти, чиято професионална работа той няма компетентност да оценява.
Ще възразим на неговото мнение относно Института за философски изследвания (ИФИ). Няма да коментираме работата на колегите от другите институти, защото, за разлика от него, нито се чувстваме компетентни да го правим, нито бихме искали да ги лишим от удоволствието те сами да отговорят, ако изобщо мислят да го сторят.
Атаката на Л. Лазаров срещу ИФИ минава изцяло под знака на атаката срещу неговия директор Васил Проданов, като личните нападки срещу директора се прехвърлят изцяло и напълно върху всички работещи в ИФИ колеги. Тук няма да защитаваме личности, а правото на институционализирано съществуване на майката на науките – философията. Подмяната на обекта на критика е очевидна: два от атакуваните институти – единия от които е ИФИ – са представени като „гнезда на бивши комунистически идеолози и техни ученици”, те били „направо вредни с ретроградните си антиевропейски позиции относно ценностите и с неправилно тълкуване на проблемите на българската наука и висше образование”. Що се отнася до това, че ИФИ бил „гнездо на бивши комунистически идеолози” само ще припомним на хора с къса памет, че институтът ни бе закриван два пъти: веднъж в края на 1988 г., защото в него работеха дисиденти и поддръжници на Русенския комитет, и през май 1995 г., когато на власт беше правителството на Жан Виденов. А дали споделяме ретроградни антиевропейски позиции и правилно тълкуваме проблемите на българската наука и висше образование е нещо, за което няма да се оправдаваме преди да е доказано някакво наше провинение с аргументи, а не със заклеймяващи фрази.
Л. Лазаров пише, че „тематиката на хуманитарните и обществено-научните институти на БАН се дублира в много по-голяма степен с тази на ред университети, отколкото тематиката на природонаучните институти.” Това е твърде сериозно и ангажиращо твърдение. Не ни е ясно откъде той черпи такива интересни сведения, но това обобщаващо твърдение не е валидно за ИФИ. В него са застъпени философски направления уникални за страната, някои от които получиха висока оценка от авторитетните международни оценители от Европейската научна фондация и Общоевропейската асоциация на академиите, извършили научна атестация на всички институти в БАН.
Г-н Лазаров използва смело двоен стандарт в своите оценки. Когато очерня Института по психология той се основава на „посредствената” оценка, дадена му от международните експерти, но когато очерня ИФИ не споменава и думица за високата оценка, дадена му от същите тези международни експерти.
Отговаряме с тези редове на писмото на Л. Лазаров в неговия електронен форум, защото той не за пръв път отправя хули към институтите в областта на обществените и на хуманитарните науки и в частност към ИФИ. Изразните му средства и болшевишкият му плам за „разформироването” на тези институти е от сорта на онези идеологически наставления от миналото, които той сам заявява, че иска да премахне.
На 31 януари вечерта г-н Лазарин Лазаров изпрати в своя форум [bulgarianscienceproblems] обширно писмо с императивното заглавие „БАН ТРЯБВА РЕАЛНО ДА ЗАКРИЕ ЧАСТ ОТ ХУМАНИТАРНИТЕ И ОБЩЕСТВЕНО-НАУЧНИ ИНСТИТУТИ!”. В него са намерили място личните му мнения за институтите на БАН в областта на обществените и на хуманитарните науки, поднесени с грандомански апломб.
В началото на писмото се твърди, че „обявеният принцип на реформата – механично сливане без реални закривания и съкращения – е абсолютно неприемлив – особено при хуманитарните и обществено-научните институти.” С част от това твърдение сме напълно съгласни. Вероятно Л. Лазаров добре знае, че нас, учените от тези институти на БАН, никой не ни е питал нито дали реформата да се изразява в „механично сливане” на институти, нито какви имена да носят тези странно сформирани нови звена. Що се отнася обаче до проповядваните от него „реални закривания и съкращения”, то не можем да скрием учудването си, че човек като него – специалист в съвсем друга научна област, си позволява да изказва безапелационни мнения за институти, чиято професионална работа той няма компетентност да оценява.
Ще възразим на неговото мнение относно Института за философски изследвания (ИФИ). Няма да коментираме работата на колегите от другите институти, защото, за разлика от него, нито се чувстваме компетентни да го правим, нито бихме искали да ги лишим от удоволствието те сами да отговорят, ако изобщо мислят да го сторят.
Атаката на Л. Лазаров срещу ИФИ минава изцяло под знака на атаката срещу неговия директор Васил Проданов, като личните нападки срещу директора се прехвърлят изцяло и напълно върху всички работещи в ИФИ колеги. Тук няма да защитаваме личности, а правото на институционализирано съществуване на майката на науките – философията. Подмяната на обекта на критика е очевидна: два от атакуваните институти – единия от които е ИФИ – са представени като „гнезда на бивши комунистически идеолози и техни ученици”, те били „направо вредни с ретроградните си антиевропейски позиции относно ценностите и с неправилно тълкуване на проблемите на българската наука и висше образование”. Що се отнася до това, че ИФИ бил „гнездо на бивши комунистически идеолози” само ще припомним на хора с къса памет, че институтът ни бе закриван два пъти: веднъж в края на 1988 г., защото в него работеха дисиденти и поддръжници на Русенския комитет, и през май 1995 г., когато на власт беше правителството на Жан Виденов. А дали споделяме ретроградни антиевропейски позиции и правилно тълкуваме проблемите на българската наука и висше образование е нещо, за което няма да се оправдаваме преди да е доказано някакво наше провинение с аргументи, а не със заклеймяващи фрази.
Л. Лазаров пише, че „тематиката на хуманитарните и обществено-научните институти на БАН се дублира в много по-голяма степен с тази на ред университети, отколкото тематиката на природонаучните институти.” Това е твърде сериозно и ангажиращо твърдение. Не ни е ясно откъде той черпи такива интересни сведения, но това обобщаващо твърдение не е валидно за ИФИ. В него са застъпени философски направления уникални за страната, някои от които получиха висока оценка от авторитетните международни оценители от Европейската научна фондация и Общоевропейската асоциация на академиите, извършили научна атестация на всички институти в БАН.
Г-н Лазаров използва смело двоен стандарт в своите оценки. Когато очерня Института по психология той се основава на „посредствената” оценка, дадена му от международните експерти, но когато очерня ИФИ не споменава и думица за високата оценка, дадена му от същите тези международни експерти.
Отговаряме с тези редове на писмото на Л. Лазаров в неговия електронен форум, защото той не за пръв път отправя хули към институтите в областта на обществените и на хуманитарните науки и в частност към ИФИ. Изразните му средства и болшевишкият му плам за „разформироването” на тези институти е от сорта на онези идеологически наставления от миналото, които той сам заявява, че иска да премахне.
София, 03.02.2010"
0 коментара:
Публикуване на коментар