несвоевременен рикошет

Всъщност не знам откъде да започна. Опитвах се да намеря подходящ цитат от книга (за повече тежест, така де, как иначе;)) за начало на моето изложение; почти случайно поглеждам задната корица на книгата на Питър Бъргър и Томас Лукман "Социалното конструиране на реалността" и не щеш ли, точно каквото ми трябва:

"И тъй като е относително по-лесно да се съчиняват неща, които никога не са се случили, отколкото да се забравят действително станали, индивидът може да фабрикува и да вмъква събития винаги, когато има потребност от хармонизиране на припомненото с реинтерпретираното минало.”

Към това бих добавил: особено когато някой има интерес припомненото да остане заключено само в собствената му глава. Тогава вмъкването и фабрикуването на събития може да достигне чудовищни размери. Светла писа за един такъв конкретен случай и не се побоя да съдейства истината да излезе наяве. Затова заслужава поне един поздрав, аз бих го направил с текста на “Ден след ден” на Подуене Блус Бенд:

“Храстът казал на дървото-
Слез и ниско залегни.
Виждаш, буря се задава
Тук до мен и ти се наведи.
Ще преживеем дружно с тебе братко,
Ще се скатаем от вятъра студен,
Ще оцелеем сладко сладко
Ден след ден!

Дървото, клоните разклати.
Погледна тъжно старата гора
Обрасла от досадни храсталаци
Вещаят бури, а цял живот пълзят.
И преживяват си под чужда сянка
Така на завет от вятърът студен.
И оцелявам сладко сладко
Ден след ден,
Ден след ден!

И така животът продължава
Вечният си мъдър кръговрат.
Някой постоянно оцелява,
Защото други срещу бурята стърчат
Ден след ден,
Ден след ден,
Ден след ден,
Дeн след ден!”